Кратко размишление вместо заключение

Видяното и преживяното през годините на комунстичекия режим е силно кодирано в моите мисли и чувства. То все още населява сънищата ми, които са страшни. Няма да скрия, че сънувам и сега всички трудности, които съм преживял, защото са свързани със злодеянията на онези, които винаги държаха в обръч къщата ни като „врагове на народната власт“. Често скачам в съня си, когато ме наричат „фашист“. Най-незабравими са дните и нощите, когато бях в лагера в Люти дол и Трудова повинност. Сънищата за тях са своеобразно продължание на тези черни дни от моя живот. Не по-малко са онези сънища, които ме връщат в годините, когато тръгнах по учителския път. Той беше изпълнен с много бариери, които трябваше да събарям.

Признателен съм на моите родители, които ни научиха да бъдем издържливи в нестихващата битка с посредствеността и жестокостта на комунистите, на агентите и служителите на тяхната Държавна сигурност, които следяха всяка наша крачка и казаното от нас за прехвалената им „народна власт“.

Ако не бяха възрожденските ми корени, сигурно нямаше да издържа. Освен това родителите ми, които бяха минали през комунистическия ад, ни каляваха всеки ден, за да издържим ужасите на тогавашното време.

Все още в сънищата си пътувам по родопските и пиринските пътеки, където бях учител, преместван от село на село. Трябваше да ги извървя, за да прегърна макар и за малко малкия ми син и любимата жена, които тъгуваха за мен.

С неизмерими усилия направих и моите пътеки в преподавателската ми работа в Полувисшия институт за подготовка на културно-просветни кадри. И тук не свих рамене пред онези, които бяха некадърни, но го управляваха. Понесох ударите им като „враг“, който подронва авторитета на партийното и държавно ръководство.

Реших видяното и преживяното от мен в навечерието и през годините на посткомунизма да отразя във втората част на книгата ми, за да се очертаят по-ярко неговите прилики и разлики от годините на комунистическия режим. Оказа се обаче, че техните модератори са едни и същи. Малката разлика се изразява в това, че след девети септември 1944 г., както в никоя друга европейска страна, българските комунисти, които бяха полуграмотни, унищожиха целия елит на нацията по най-жесток начин, а след 10 ноември 1989 година техните деца и внуци ограбиха безмилостно нашия народ и му създадоха нови, непоносими страдания.

От изложеното дотук е видно, че българските комунисти, наставлявани пряко от техния „вожд и учител“ Георги Димитров, още от първите години на тяхната „народна власт“ разделиха нашия народ на „наши“ и „чужди“.

Чуждите бяхме ние, така наречените „врагове на народната власт“ .

Още от детските ми години пред всяка моя крачка се изпречваше червена преграда, която трябваше да премахвам или прескачам с големи усилия на разум, талант и воля за постигане на моята съкровена мечта – да не се прекъсват просветните и революционни традиции, предавани от поколение в моя род. Щастлив съм, че по този път тръгнах не само аз, а и моите деца и внуци, с които пазим ревниво родовата памет и истинския български дух.

results matching ""

    No results matching ""