17. Нов сблъсък с Американския университет

В края на учебната 1993 г. административният директор на Американския университет Бил Портър залости отново вратите на бившата сграда на партийния дом и не допускаше нашите студенти и преподаватели, които останаха да студуват навън. Някои от тях бяха звънели на доц. Гюдженов като зам.-ректор по учебната част, за да дойде в сградата, но той отказал и ги насочил към проф.Чимев, който отсъстваше от града. Позвъниха на мен. Набързо тръгнах там, където имаше повече от 200 студенти, които не бяха допускани от охраната на Американския университет. При моето появяване двамата охранители направиха път и ме пуснаха.

Намерих Портър в офиса му. Разговорът ни беше твърде тежък, защото нашите студенти и преподаватели очакваха да продължи нормално учебния процес в аудиториите. Доц. Н. Филипова, която беше с мен, ме попита не се ли страхувам. Напуснах сградата. Навън ме очакваха студентите и колегите. Казах им, че само за този ден преместваме занятията им във втори и четвърти корпус. Поради това, че проф. Кирил Чимев го нямаше в града, спешно събрах членовете на Ректорския съвет и изпратих телеграма до Министъра на образованието. Насрочих пресконференция за следващия ден, когато се завърна и проф. Чимев. Подадох сигнал до прокуратурата в Благоевград за неадекватното поведение на Портър, свързано с проявите на своеобразно самоуправство по отношение на студентите и преподавателите.

На пресконференцията в Общината присъстваха много журналисти, зам.-министърът на образованието Кючуков и други представители на Министерството на образованието, общинския съвет, както и на политическите партии. Кметицата на Благоевград Елиана Масева застана на страната на Югозападния университет. Тогава господин Портър от Американския университет дойде при мен и започна да ми се извинява за постъпката си предишния ден. След като видя нашето твърдо отстояване за запазване на учебните зали и канцелариите ни в бившата сграда на окръжния комитет на БКП, ме помоли да се помирим. Прие се единодушно решение да запазим използваната от нас материална база. Отстъпени бяха само две зали на Американския университет.

След около половин година, един ден, когато отсъствах от Благоевград и бях отново в Народното събрание за уреждане статута на университета, в резултат на упоритото настояване на ръководството на Американския университет ректорът проф. Кирил Чимев се беше съгласил да се освободят използваните от нашия университет зали и канцеларии. На следващия ден, на път за университета, близо до хотел „Ален мак“ видях наши коли с натоварени маси и столове. Попитах домакина Методи Дуров и помощник-ректора Йордан Тозев откъде се извозва това имущество. Казаха ми, че започва освобождаването на нашите зали от сградата на бившия партиен дом. Помолих ги да върнат имуществото обратно. Ядосан за прибързаното решение на ректора, отидох в кабинета му, където той ми каза, че бил заплашен да направи това. Предложих му да свика заседание на Ректорския съвет, който да вземе друго решение. На това заседание предложих да преместим Педагогическия факултет в първи корпус, а там да бъде настанен вече създаденият Факултет по право. Така и направихме. След това често в кабинета ми идваше проф. Траян Лялев, заедно с други преподаватели, които помолих да бранят ревностно своето ново местонахождение.

След като ръководството на Американския университет разбра, че няма да допуснем освобождаването на етажа от сградата, в която се обучаваха и техните студенти, поискаха помощта и на посланика Мокнамари. На срещата с него в кабинета на ректора го помолих повече да не създават ненужно напрежение между двата университета.

−Ако искате да разширявате базата на вашия университет, не създавайте пречки на нашия, който никога няма да напусне сградата, която искате да се отнеме изцяло. Ние трябва да работим заедно за утвърждаването на нашия град като университетски център – казах на Мокнамари.

Посланикът ме погледна, замълча и каза:

−Подкрепям вашето предложение за съвместна работа между двата университета.

След срещата с посланик Мокнамари, взаимоотношенията между двата университета се промениха. Новоназначената ректорка на Американския университет Джулия Уоткинс не забравяше да ни кани на техни академични прояви. От друга страна, същото правехме и ние.

След няколко години обаче новото ръководството на Американския университет продължи да настоява да обсеби базата на Правно-историческия факултет, но благодарение на убедителната упоритост и авторитета на декана проф. Ал.Воденичаров пред кметството и общинския съвет в Благоевград това не се допусна.

Сега в центъра на нашия град се намира непокътната базата на Правно-историческия факултет. Всеки, който посети града, вече с гордост чете до надписа на Американския университет и надписа „Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Правно-исторически факултет.

results matching ""

    No results matching ""