9. Неистова борба за новото ректорско място
През тези тежки, непоносими от напрежение дни ректорът проф. Конев продължаваше да настоява упорито да приема предложението му да бъда назначен за негов заместник, въпреки че не бях вече член на Академичния съвет. Веднъж той изпрати секретарката си, за да поговорим в кабинета му. Една от вечно слухтящите от ръководството на факултетния комитет на БКП почти изкрещя:
– Ректорът пак го вика в кабинета си! Той сигурно ще му даде някаква ръководна длъжност.
Когато обаче разбра, че отказах поканата на ректора, тя се успокои и побягна към събралите се наблизо членове на партийното ръководство, за да успокои и тях.
Въпреки поставеното хубаво начало от новия ректор, фронталните атаки срещу него не престанаха. Техни инициатори бяха перестройчиците и няколко „бойни“ студентски групи, подготвени от тях. По тяхно настояване през м. декември 1990 година проф. Илия Конев беше освободен като ректор, но и след това не престанаха отправените към него хули и клевети.
През м. март 1991 година се проведоха три поредни Общи събрания за избор на нов ректор. Последното бе на 20 март в зала „Владимир Поптомов“ на бившия Партиен дом. Доц. Илия Гюдженов ръководеше Общото събрание, на което имаше двама кандидати за ректор – проф. Кирил Чимев и проф. Николай Божков. След изслушване на техните платформи чл.кор. Евгений Головински прочете декларация от група хабилитирани преподаватели, които възразяваха против кандидатурата на доц. Николай Божков. Специално подготвените негови привърженици надигнаха остър вой. След дадената почивка бе извършено гласуването, при което проф. Кирил Чимев беше избран за ректор на Висшия педагогически институт. Възмутени от създадената от „перестройчиците“ атмосфера в института, проф. Илия Конев и проф. Милчо Лалков си направиха отвод като избрани членове на Академичния съвет.
Противниците на проф.Чимев, обединени от бивши партийни и комсомолски секретари, започнаха да го атакуват и пречат на дейността му. Цяла година продължиха опитите на неговите противници в университета за подмяна на ректорското ръководство. В израз на протест срещу ректора, Йордан Колев напусна деканското място, за да предизвика оставката му. Разбира се, това не стана. След това се върна пак като декан на Факултета по педагогика.
При създадената тежка обстановка се беше стигнало дотам, че заседанията на Ректорския съвет се проваляли едно след друго. Редакторът на студентския вестник Никола Стоянов се вживяваше като властелин и понякога плашеше с пръст онези, които не го подкрепяха. Негови послушници бяха всички, с които той подготвяше пасквилите в студентския вестник. Най-потаен и неузнаваем през това време беше зам.-ректорът по учебната част Илия Гюдженов. Беше невидим и неоткриваем, не само заради ниския му ръст, но най-вече заради гробното му мълчание, а може би и заради друго. Той остана недокоснат от групата на хулниците, отначало на проф. Конев, а след това и на проф. Чимев.
Един ден проф. Конев с възмущение сподели с мен :
– Това невзрачно момче от с. Ляски няма капка домашно възпитание и елементарно чувство на признателност за това, което съм направил за него.